Нежна утрешна роса докосва моята коса.
Летен сън обгръща запустялата ни къща.
А моята душа вкочанена в ъгъла мирна

 Малък празен е животът
А розите не са червени вече.
Кой изрече тези думи тъй прозрачни?

 Животът е като гръм когато те удари не те изправя и не те пита как си.Няма да изтрие сълзите ти нито да те милва когато те е страх но точно заради него се превръщаме в хора.С раждането не се превръщаме в хора дори понякога и след смърта...